Гл.ас. д -р ЕЛЕНА СТАВРОВА ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“ – БЛАГОЕВГРАД   ЗЛАТНИТЕ РЕЗЕРВИ И ГЛОБАЛНАТА ФИНАНСОВА КРИЗА                                  GOLD RESERVES AND THE GLOBAL FINANCIAL CRISIS   Резюме: Динамичните трансакции в злато между инвеститорите, търсещи убежище на парите си в условията на   нестабилни пазари и обезценяващи се валути, предизвикаха треска на международните пазари и доведоха до допълнително за нарастване на цената на златото до нови непостигнати висоти.   Движеща сила в миналото, сочен като един от факторите , предизвикали откриването на Американския континент, сега инвеститорите следят променящите се котировки на пазара на жълтия метал.  Това неизбежно поставя въпроса дали сме свидетели на поредния ценови балон като нестабилно равнище, (независимо дали е позитивно или негативно) на даден актив , валута или стока спрямо неговата истинска цена. Въпросът добива своето доминиращо звучене на фона на огромните държавни дългове на страните със значителни златни резерви, поставящи под заплаха икономическият растеж и стабилността на Еврозоната и световните финанси като цяло. Да се потърси историческото място на златото като обект на размяна, факторите, оказващи влияние върху нарасналото търсене и значението му като инвестиционен инструмент за централните банки и правителствата е целта на тази разработка. Ключови думи: златен резерв, златен стандарт, конвертируемост на резервите,                               държавни дългове.     Abstract: The dynamic  transactions between investors in gold-seekers of their money in a volatile market and depreciating currencies caused fever in international markets and led to a further increase in gold prices to new heights missed. Driving in the past, held up as one of the factors responsible for the opening of the American continent, now investors monitor changing market quotations of gold.
 This inevitably raises the question whether we are witnessing another price bubble as unstable level (whether positive or negative) of an asset, currency or commodity to its true value.
The question produced its dominant sound in the background of huge government debt of countries with substantial gold reserves, jeopardized economic growth and stability of the euro area and global finance as a whole.
Get historical place of gold as an object of exchange, factors affecting demand and increased its importance as an investment tool for central banks and governments is the purpose of this paper.   Key words: gold reserves, gold standard, government debts, reserves convertibility. JEL: G01, H63.     Когато преди близо 2000 години попитали Аристотел как той определя добрите пари, той отговорил: 1.     Да бъдат трайни. 2.     Да бъдат неделими. 3.     Да бъдат преносими. 4.     Да притежават съществена стойност. 5.     Да са плътни.[1] И след толкова години ние се съгласяваме с Великият философ, че единствено златото притежава всички тези характеристики.   В продължение на повече от 5000 години златото, комбинирайки блясък, гъвкавост, , плътност държи в плен човечеството както никой друг метал. Използвано в началото като символ, пред когото са се свеждали глави или е служил за украса, то около 700 година преди Христа за пръв път монети, изработени от злато, са използвани като средство за размяна, служи за съпоставяне на стойности и закриване на сделки.  С въвеждането на книжните пари в Европа през 16 век, използването на дълговите инструменти, емитирани от частни лица до 18 век си златото си дели търговски пространства с обезпечени със златни резерви банкноти. Между 1696 година и 1812 година златният стандарт   е формализиран, предпоставен от драматичното увеличаване на световното производство и търговия, както и откриването на значителни залежи на злато.  В началото книжните пари са били обезпечени със злато, в САЩ е действал „златен стандарт”, изразяващ се с държавно златно обезпечение за всеки долар в обръщение. В съответствие с този стандарт всяко лице може да предяви отпечатана от правителството хартиена банкнота и да получи в замяна равностойността в злато. През 1821 година Великобритания приема златния стандарт използвайки GoldSovereign като единица, до 1871 година в  Германия с «райсмарки», а по-късно през 1970 година е последвана от останалите европейски страни. Златният стандарт Златният стандарт представлява парична система, ангажимент от страна на групастрани, които ще основават цените на националните си валути в определено количество златото като разменна единица в различните му форми. Първоначално златото се използвано за отсичане на монети , по-късно – в комбинация с други по-малко ценни метали. Златният стандарт представлява движение на злато или сребро или с цел получаване на фиксиран валутен курс с други, приели подобна система страни. През 1717 година Англия е приела златният стандарт, а формално -   през 1819 година. САЩ въпреки формалното съществуване на биметалически стандарт (злато и сребро) приемат златото през 1834 година и де юре през 1900 година когато Конгресът приема Gold Standard Act , фиксирайки съотношение $20,67 за унция. Законът е в сила до 1933 година. Периода от 1880 – 1914 година е иззвестен с класичиеския си златен стандарт. Значителните резерви в злато на   по-голяма част от страните сесъпътстват от безпрецедентен икономически растеж и интензивна международна размяна на стоки, капитал и трудови ресурси. Първата световна война провокира ръст на държавните разходи на страните участнички и основните воюващи страни обезценяват валутите си. За кратък период – от 1925 до 1931 година златният стандарт е възстановен като Gold Exchange Standard, даващ право на страните (с изключение на САЩ и Обединеното кралство, които държав в резервите си само злато) да държат в резервите си още злато, долари или паунди. През 1931 година Великобритания напуска споразумението и се последва от масирани изходящи потоци на злато и катипали. През 1933 година Президентът на САЩ Рузмелт национализира златото, притежавано от частни лица и отказва ангажиментите, в които е посочено златото като валута на плащане. В периода от 1946 до 1971 година международните финанси на организирани от договорената в Бретън Уудс система. Последващите промени в златния стандарт допускат по-нататъшнитеразплащания да се осъществяват в щатски долари, а правителството на САЩ обещава да изкупи от централните банки злато по хиксиран курс от $35 за унция. Системно нарастващия бюджетен дефицит и намаляващия златен резерв на САЩ намаляват доверието в способността им дареализират изкупуването до края и се явява пречка да изпълнят поетия ангажимент. На 15 август президент Никсън прекрати изкупуването на злато срещу долари, което се явява последната стъпка в отмяната на златния стандарт. И до сега в условия на нарастваща инфлация се подновява интереса към връщането на златния стандарт. Например в края на 1970 и началото на 1980 година,   но и през 2011 година , когато в условията на дългова суверенна криза страните бяха принудени с монетарни инструменти да заздравяват фиска си, трезви сили поставиха на обсъждане въпроса с връщането към златният стандарт. Функциониране на Златния стандарт Международен стандарт за определяне на сткойноста на една валута на дадена страна по отношение валутите на други страни. Поддържаната фиксирана цена на златото прави ставката за обмен между валутите, вързани към златото, непременно фиксирана. Например ато САЩ определят цената на златото да бъзе $20,67 за унция, Великобритания определя цена Ј 3 17S,10 Ѕ за унция. Ето защо обменният курс между щатския долар и английския паунд се определя като 4,876 долара за паунд. Поради това фиксиране на курса към златото и ценовите равнища във всички страни се движат синхронно. Това движение се осигурява гланно чрез автоматичното приспособяване на платежния баланс. Пример: Ако   в страна „А“ технологичните иновации реализират икономически растеж. След като предлагането на пари (злато) по същество е фиксирано, в краткосрочен план цените на стоките започват да падат. Всъщото време и цените на износа също ще паднат в сравнение с цените на вноса. Това предизвиква   ръст на търсенето от страна „В“ и по-малко внос в страна „А“ Така в платежния баланс на страна „А“ ще има излишък в резултат от потоците злато от страна „В“ към страна „А“. Нарасналото салдо от злато ще предизвика и обръщане на първоначалния спад в цените. В страна „В“ изтичането на злато намалява паричното предлагане и оттам и понижаване на ценовите равнища. Крайният резултат е уравновесяването на цените между страна „А“ и страна „В“ . За ефективното действие на системата на златния стандарт централните банки на страните, прилагащи златен стандарт да спазват : да повишават сконтовия лихвен процент , това ще предизвика нарастване на лихвения процент, по който те кредитират търговските банки. Това ще предизвика нарастване на притока на злато.   Ако централната банка намали сконтовия лихвен процент ще се предизвика допълнително изтичане от златния резерв. Така, ако платежния баланс на една страна е в състояние на дефицит то по правило трябва да се очаква изтичане на злато докато ценовите равнища не се изравнят с тези на основните търговски партньори и се възстанови номиналния валутен курс. При системата на златен стандарт икономиките на страните, които са я възприели, са силно уязвими на шокове в реалния и финансовия сектор, цените са силно нестабилни в краткосрочен план, измерени с равнището на стандартното отклонене на ценовите равнища като годишен процент. Най-високия коефициент на стандартното отклонение съответства на най-висока краткосрочна ценова нестабилност. Златният стандарт предоставя на паричните власти твърде ограничени възможности за използването на паричната политика и по тази причина икономиките на тези страни не притежават инструменти за елиминиране или компенсиране на шокове в реалния и финансов сектор. Аргументи в полза на златния стандарт: 1.        Дългосрочна ценова стабилност чрез защита срещу инфлация. Хиперинфлация не е възможна поради факта, че предлагането на пари е до размена на златния резерв. Ръст на инфлация е възможен в условия на война, когато е намаляло производството на стоки 2.        Ограничаване възможностите на управляващите власти за раздуване на цените чрез пускане на повече пари в обръщение и е инструмент за ограничаване разходите на правителството чрез автоматичното изравняване на бюджетния дефицит. Определяйки валутния курс между страните, които са възприели системата се регулират и междудържавните търговски взаимоотношения. Централната банка не може да изкупува беотказно държавен дълг като инвеститор от последна инстанция, кактои да не създава неограничени количества пари , ограничени от предлагането на златото. Аргументи срещу златния стандарт: 1.        Ограниченото количество ресурс на база максималните възможности на златните мини да произведат в рамките на една календарна година. 2.        Възможността за използването на златото на одобрени чуждестранни институции на основание създаден от правителството стандарт може да осигури непазарни предимства.     Използването на златото, пряко или косвено, като основа на парите в обръщение ограничава възможностите на държавата да финансира дефицитите си за сметка на увеличаване на паричната  маса и обезценяване на парите, поради което в първата половина на 20 век повечето страни се отказват от златното обезпечение на валутите си. През 1946 година влиза в  сила споразумението Бретън Уудс и повечето страни приемат, съгласно него, да продават злато по 35 долара за унция, през 1971 година 38 долара за унция,  през 1973 – 42 долара, докато накая през 1973 година достига 120 долара за унция. Последна приложила  мярката за отмяна на златния стандарт  към националната си валута е Швейцария през 2000 година се отказва от задължителното обезпечение на парите си. Това предизвиква тласък на печатането на  „хартиени  (книжни) пари”, които предизвикват инфлация и взривяване правителствените дългове по цялата планета. Сривът   на доверието в хартиените банкноти е неизбежен. Според Кейнс системата на книжните пари служи единствено да унищожи средната класа и в крайна сметка - икономиката. И той несъмнено е прав, мотивирайки действията си със стремежа за омекотяване спада в в бизнесцикъла по време на криза от страна на управляващите. В книгата си „Обща теория на заетостта, лихвата и парите” Кейнс определя златния стандарт като варварска реликва. За Алън Грийспан липсата на златен стандарт минизира възможностите за защита на спестяванията от инфлацията. Премахването на златният стандарт не отменя монетарните свойства на златото и то продължава да бъде обект на внимание от страна на инвеститори, които влагат средства в инвестиционни монети или златни кюлчета.  От началото на 2011 година борсовите нива достигнаха непрогнозируеми   цени на този актив, вълнувал човечеството от няколко хилядолетия , Това неизбежно поставя въпроса дали сме свидетели на поредния ценови балон като нестабилно равнище, (независимо дали е позитивно или негативно) на даден актив, валута или стока спрямо неговата истинска цена. Разбира се в теорията съществуват тезите за „рационални” (когато инвеститорите знаят за размера на балона и имат различни очаквания за неговата продължителност, но се водят от нереалистичните си очаквания и допустания ) и „ирационални” балони. В много публикации цената на златото се определя като етап на „осъзнат балон” с колебания значително по-осъзнати, отколкото останалите търгуеми стоки.[2] Теоретични аспекти Пазарът на злато може да бъде разгледан в контекста на който и да е стоков  пазар, осъществяващ среща между търсенето и предлагането на инвестиционен актив с изчерпаеми, т.е. от гледна точка на реализираните запаси или количества във времето,  при равни други условия.[3] Ако приемем, че очакваната възвращаемост на златото детерминира търсеното количество на пазарите, то                  Ако :   е очакваната възвращаемост    P_t -   цената на златото днес                                                                                                                очакваната цена на златото   G_e - очакваната печалба                                                                                                                                                                                                                                                      То:      ER_G=    ------------------- =  G_e                                  P_t   Ако през следващата година се очаква една цена, значително по-висока от настоящата означава, че се предполага нарастване на цената и съответно по-висока очаквана печалба. По-ниската цена днес ще предполага по-висока възвращаемост през следващата година и съответно нараснало търсене. Нарасналото търсене и очакваната инфлация коригират и равновесната цена на пазара на злато. Предлагането на пазара на злато е сравнително постоянна величина поради малкия добив  през годината и е  приоритетно на база създадени през изминали години резерви. Изменения на равновесната цена може да се получи при промяна на търсенето и предлагането или в резултат на фактор, който е извън неговата цена. Отчитайки, че златото е актив, олицетворяващ преди всичко богатство, то търсенето на висока възвращаемост в сравнение на възвращаемостта и ликвидността на други  алтернативни активи. Следователно, златото  ще бъде желан инвестиционен инструмент ако нараства очакваната му  възвращаемост спрямо останалите активи и когато относителният риск поради намалена волатилност на пазарите също намалява Промени в предлаганите количества на злато на пазара могат да възникнат в резултат на иновативни технологии за добиване и преработка или намаляване на златният резерв от страна на Централна банка. Тъй като златото е стока, деноминирана в щатски долари,  получава реалната си цена под въздействието на инфлацията на щатската валута. Следователно – да бъде дефлирана по един  и същ начин като всяка друга стока, деноминирана в щатски долари. Реалната му стойност в която и да е валута да бъде определяна по обменен курс на долара и местната валута през   процента инфлация в САЩ. Това означава, че е трудно се определи наличието на балон за цената на златото, докато компонент може да бъде стойността на долара. Ако гледаме на златото като на валута, то тя също трябва да има своя инфлация. , измерваща скоростта, с която се изменя покупателната й стойност. Но поради фактът, че то не се използва в ежедневен  обмен, няма начин как да се наблюдава промяната на инфлацията и оттам процесът на промяна на стойността му. Най-важната промишлена употреба на златото е в електронната промишленост. Златото притежава качествата на високоефективен проводник, издържащ на ниски токове, устойчиво е  на корозия. Един грам злато може да се изтегли на жица, дълга 3 километра, а златното фолио може да достигне дебелина от 0,0001 милиметра. Тези качества правят компонентите, изработени от злато полифункционални   високо надеждни. Много малко количество злато, оценявано в центове, се използва при производството на сложни електронни устройство като мобилни телефони, персонални компютри, калкулатори, дори най-големите електронни телевизори. Въпреки незначителното количество когато става въпрос за милиарди телефони с продължителност на живота около 2 години, загубите от ценния метал за обществото се оценяват в значителни количества. Не по-малко полезно  е медицинското приложението на златото. То е химически инертно, не предизвиква алергични реакции, а има противовъзпалително действие и лесно се обработва. Като средство за лечение слабият разтвор на злато лекува ревматоиден артрит, чрез импланиране в тъкани излъчва и лекува някои видове рак. Много хирургически инструменти и електронно оборудване ползват малки количества злато заради неговата надеждност за поддържане на устройствата. НАСА използва злато по многобройни поводи при изработването на космически кораби заради неговата висока проводимост и способност за съединяване. Във вакуум пространство златото е част от смазочни вещество между механични части. Златото е скъп материал за да бъде използван не по предназначение. Нарастващото търсене, ограничените възможности за заместване и ограниченото предлагане ще са факторите, предизвикващи постоянното нарастване на неговата цена. Правилното структуриране на инвестиционния портфейл е мечта за всеки инвеститор. Често златото служи за диверсифициране на инвестиционни портфейли поради негативната си корелация с основните квасове активи като акции, международни капиталови инструменти, включително държавни ценни книжа и съкровищни бонове. Като причина се счита, че факторите променящи цената на златото се различават от факторите, определящи възвращаемостта на други активи. Пред множеството участници на глобалните финансови пазари  стои предизвикателството да балансират поетите рискове едновременно с нарастването на богатството. Инвеститорските портфейли включват акции, облигации, взаимни фондове, както и други традиционни инвестиционни продукти. Голяма част от инвеститорската общност инвестира в злато чрез закупуване на златни монети и слитъци. Защо е атрактивна една такава инвестиция? 1.     Златото има дългосрочна икономическа жизнеспособност и   осигурява стабилност на всеки инвестиционен портфейл, гарантирайки  дългосрочен растеж. Макар и с темпове по-бавни отколкото нарастват други вложения, растежът е необратим. Всяко решение за инвестиция в злато се основава на на макроикономически прогнози. 2.     Златото е реална ценност. Покупката акции и облигации носи права, които могат да бъдат реализирни  във времето, докато златото е достъпно като стока, всеки може да си го купи и го съхранява по избран от него начин. 3.     Стойността на златото не се свързва с национална валута, а преди всичко от търсенето на метала в глобалната икономика. Тази инвестиция е най-сигурният инструмент за диверсификация и защита от риск в условия на несигурност. 4.     Познаването на тенденците в развитието на пазара на златото могат да стоят в основата на инвестиционни и бизнес стратегии независимо от природата на инвестираните активи. Бюлетините за търсенето на инвестиционно и ювелирно злато са тясно свързани с информационните бюлетини на централнитет банки както по отношение инвестиционната, така и кредитната активност. 5.     Инвестиициите в златни монети и златни кюлчета като консервативен нацин за инвестиране в злато и притежават сравнително по-висока ликвидност. Решението за инвестиции от такъв характер от страна на финансови институции ограничава тяхната ликвидност  и може да се отрази трайно върху кредитоспособността им. [4] Цената на златото се формира на един сложен и динамичен пазар, изложен на въздействието на множество фактори. Стойността на щатския долар и значителната му дефлация оказват пряко влияние. Силният долар въздейства пряко върху по-значително при нарастване на стойността и значително по-малко при неговото понижаване. Анализът на световните тенденции на добивът и пласмента на златото през последните 25 години показват, че активно се проявяват тенденции като на увеличение, така и на намаляване на производството на злато. Многократното повишаване на пазарните цени на златото през седемдесетте година кардинално е повлияво на активността на производството на много страни по света. (Графика №1)   Графика № 1 : Динамика на цената на златото. Източник : www.kitco.com Географската структура и технологиите за добив на злато коренно са изменени през последните две десетилетия. Основните групи потребители-потребители на злато   формират две групи: Първата - това са развитите индустриални страни, които използват златото в различни области на техниката, промишлените отрасли и за производство на ювелирни изделия. Лидери в тази група са Япония, САЩ и Германия. Тук златото е индикатор за степента на развитие на високитие технологии в елекронната , електротехническата и космическата промишленост. Втората  група включва страни, които използват златото предимно в ювелирна промишленост и резултат от традиции и народопсихология. . В Европа такива страни са Италия, Португалия, в Азия – Китай, Индия, страните от островна Азия – Индоноезия и Малайзия, в Близкия Изток – Кувейт, Египет, Обединеното Арабско Емирство. Нарасналото използване на златото в редица съвременни производства повиши значително търсенето, процес идентичен с този на суровят петрол. Подобно на много активи на финансовите пазари и върху цената на златото оказват влияние и някои неценови фактори, какъвто е , например войната в Близкия Изток,  или международната финансова кнриза. Международната нестабилност стимулира инвестициите в злато и така оказва натиск върху  неговото ценовото равнище.
По време на валутнофинансовата криза в Югоизточна Азия през 1998 година е отбелязано намаление на промишленото търсене на злато с 5 %, като най-значителен принос за това има електронната промишленост. Аналогична ситуация е отбелязана през 2001 година когато светът отново е навлязъл в икономическа рецесия и търсенето отбелязва спад от 1,5%. През 2001 година в условията на ръст на цените на петролните продукти и отслабващ долар при аналогични други условия, потреблението на злато в ювелирната промишленост е нараснало със 17% (1 411 тона). Глобалната нестабилност 2002-2003 година предизвика кулминация на пазара на злато, като резултат от което бе достигнат връх от 320 до 385 долара заа унция. През 2005 година световното потребление е отбелязало ръст от 21 %  (1939 тона) 29 % в доларово изражение. През първата четвърт 2006 година световното потребление е намаляло с 16% до 835,7 тона в сравнение с предходната година, като най-значителен спад то 534 тона е намаляло потреблението в ювелирната промишленост. През първата четвърт на 2006 година котировките на златото са отбелязали скок от 24% и максимална цена на 12 май 2006 година от 725 долара за унция, т.е. ръст от началото на годината от около 40%. Следователно, в условията на икономическа и политическа криза златото се използва преди всичко като финансов инструмент и застраховка от другите борсови рискове, в частност обезценката на долара и нестабилността на останалите световни валути. При нормални условия намаляването на цените на стоките води след себе си ръст на търсенето на злато и това предизвиква нарастване на цените на търгуемите стоки на международните пазари. През последните десет  години централните банки на редица западни страни се явяват значителни нетни продавачи на злато. Частични продажби от златните си държавни  резерви са продали Холандия, Белгия, Австрия, Канада, Австралия, Великобритания, Швейцария. Обявлението на Английската централна банка, че ще продаде на аукцион 415 тона злато през лятото на 1999 година е предизвикало срив на борсовите котировки. За коригиране на установената тенденция на 26 септември 1999 година Централните банки на Великобритания, Швеция, Швейцария, ЕЦБ и 11-те страни членки на Еврозоната се договарят да не продават злато , освен договорените сделки, които през следващите 4 години не трябва да превишават 400 тона В резултат на това в края на септември  същата година стойността на една тройунция [5] достига 300 долара.  През с 2011 година централните банки и международните финансови институции са провеждали активна политика по управление на златните си резерви, като преобладаваща част от тях са ги намалили, единствено Международния валутен фонд е повишил размера на  златните си  резерви .(Табл.№ 1)  

№	Държава	Размер на златниярезерв  (тона)м.01.2011	Размер на златния резерв (тона)м.09.2011
1.	САЩ	8 965,6	8 133, 5
2.	Германия	3 749,8	3, 401,0
3.	МВФ	1 137,9	2 814,7
4.	Италия	2 702,6	2 451,4
5.	Франция	2 684,6	2 435,4
6.	Китай	1 161,9	1 054,1
7.	Швейцария	1 146,5	1 040,1
8.	Русия	854 ,5	775,2
9.	Япония	843,5	765,2
10.	Холандия	675, 2	615,5
11.	Великобритания		310,3

  Таблица № 1: Динамика на основните златни резерви Източник: www.businessinsider.com   Златото на борсата Търсенето на злато през първата четвърт на 2011 година поради всеобщото   инвестиционно търсене на монети и кюлчета  и търсенето е нараснало с тас 40% в сравнение със същия период на миналата година. Преминаването на психологическата граница от 1500 USD за унция в края на м. Май 2011 година. Засиленото търсене на агегираното търсене на злато се дължи основно на  покупките от страна на  инвестиционния сектор. През първото тримесечие на 2011 година е отбелязан спад в цените, генериран от намаленото търсене на борсово злато. Това с особена сила важи за пазарите на САЩ и Великобритания в резултат на нетни продажби. От ситуацията на ниски цени са се възползвали инвеститори като възможност да подобрят инвестиционните си портфейли. Инвестиционното търсене на златни кюлчета и монети е стимулирано от понижението на цените през .януари, високите равнища на инфлация в голяма част от страните, влошените дългови позиции на страните от Еврозоната, нестабилността в Близкия Изток и Южна Африка.  Продължаващите дългови кризи  в Европа , стимулирани от последното понижаване на кредитните рейтинги на Гърция и Португалия са следствие от  ръста на регионалните държавни дългове   и се очаква тези сили да продължат трайно да оказват влияние върху  процесите на пазара на злато и неговите приложения. Индия и Китай продължават да бъдат главните двигатели на търсенето на ювелирно злато, отчитайки 63% от общото търсене през първото тримесечие на 2011 година с 556,9 тона или със 7% повече от същия период на миналата година. Ако търсенето в Китай е отбелязало ръст от 21 % спрямо същия период на миналата година или 143 тона. Златото дсе още се смята за важен резервен актив на повечето централни баннки, въпреки , че не е масово търгуван инвестиционен инструмент. Тъй като то се търгува свободно, без да има изданаща институция (емитент) златото  е неподвластно на инфлационното обезценяване , което постигат наци